Ухажват ми се
ноздрите ти
с дъх.
Използват ми се
мръсни думи, които
никога досега не съм
използвал в поезията.
Броят ми се падащите
есенни листа, които
отмерват бавно
времето с теб.
А какво ли остава,
ако изгубя ръцете си
по цялата ти дължина,
височина и широчина?
Не е за слушане.
Не е за гледане.
И за разказване не е...
-
