Събота е.
Време за отдих.
Или за стихонаходки.
Походките на хората са
лишени от нервността,
която ги владее
в неравността
на дните от
седмицата.
Гледам как човек
оправя терасата си
със страст, която
би трябвало
да владее
всеки.
Сърцето ми е като
онзи стар хладилник,
натоварил в каруцата си
за вторични суровини
циганина с три деца,
който цял живот
води битката
за прехрана.
Все пак
ми вършеше
някаква работа,
изобщо не отричам.
Най-малкото пазеше ми
за по-дълго любими
страхове, спомени
и няколко думи.
Но и без сърце,
признавам си, че
пак мога да обичам.
Така, както
един поет без сърце
може истинската да обича,
никой друг не може, никой друг.
-
