Целувка за оставка,
пишеше снощи
на лилав плащ,
с който беше
прегърната
протестно
влюбена
двойка
млади.
Целуваха се
поне половин час
без прекъсване
на Орлов мост
пред очите
на всички.
Две млади тела
с туптящи сърца
в арт инсталация,
заели поза на пауза,
но без поза на душите.
С живи интуиции срещу
властовите инфекции,
пленили държавата.
Странно,
още преди дни
мислех какво ли би било,
ако сто хиляди протестиращи
срещу политическата чума
мълчаливо се прегърнат
и не издават нито стон
на протест на площада,
дали няма да избягат
от страх и срам
чумавите му
с чумави
наглеци?
Мутрясалата власт
дали няма да се изнесе
от осквернените институции
заради тихата власт на влюбените
в свободата и достойнството си,
видими с просто око събудени
от дълбокия зимен сън
на изгодна промоция?
Отговорите
жужат и жилят.
Щях да подскажа само
на младите, които се целуваха
с искане за оставката на премиера,
да отидат още утре пред дома му
за най-дългото хулиганско
целуване в историята
на протестите,
но изпуснах
момента.
Нали
ще им предадете,
ако ги видите случайно,
ще им кажете, ако ги срещнете, нали?
