Докато се унасям
в химна на щурците, от който
не можеш да избягаш просто така
в химна на щурците, от който
не можеш да избягаш просто така
привечер, към края на месец август,
и си представям как месиш хляб
на хиляди километри от мен,
в коварната прегръдка
на вечното лято,
а дори не мога
да си отчупя
коричка,
утехата ми е
да успокоя очи
с дърветата, които
растат по тротоарите,
и да свия гнездо в короната им,
за хвъркатите ми мисли по теб...
и си представям как месиш хляб
на хиляди километри от мен,
в коварната прегръдка
на вечното лято,
а дори не мога
да си отчупя
коричка,
утехата ми е
да успокоя очи
с дърветата, които
растат по тротоарите,
и да свия гнездо в короната им,
за хвъркатите ми мисли по теб...
-