Люлее ми се на косите ти.
Докато ми се завие свят.
Пестят ми се думи.
Изучаваш ми се.
До костите.
Без шум.
Наум.
Докато сенките ни
не се бракосъчетаят,
няма да говоря
с този свят.
Няма
да заговоря
и бездомна котка.
И на съседите
дума няма да обеля,
ако заседнем в асансьора.
Заклевам се. В поезията си.
В последното си стихотворение.
И в тишината ми по теб...
-
