САМО ВЕДНЪЖ

Има хора, с които
се чувате само веднъж
в кратката пътека на живота.

Разменяте си няколко реплики,
които изхвърчат от главата ви
още на следващата минута.

Допирате се нетърпеливо
с думи, от резервните.

Не разравяте яростно
твърдата като камък
почва на миналото.

И на ясновидци
не се правите.

Не ръсите
въпроси
просто
така.

Не си просите
неудобните отговори.

Подкарвате всичко наред.

Сваляте последната дреха
на този униформен свят,
нищо не му спестявате.

Има хора,
с които не си знаете
презимето, фамилията
или фамилната обремененост,
но изпитвате невинната радост,
че сте срещнали гласовете си,
умовете си, че сте срещнали
за минути, само веднъж.

Може би това е
тайната на тайните,
утопията на утопиите,
казах си, докато бях тръгнал
да пиша с тебешир на тротоара
размечтал се по нея кратък стих
и неволно от темата се отклоних,
а то взе, че заваля пороен дъжд...

-