Тя е като онези вина,
които ти се иска
да дегустираш,
но стигаш
едва до
ръба
на чашата,
заловен от аромата ѝ,
изгубил поглед в цвета ѝ,
не можеш да отпиеш и глътка,
защото би нарушил цялостта ѝ,
ако оставиш отпечатък било то
от пръстите си или от устните,
изпитваш непоносимост към
всичко, което чезне и пустее,
но и презираш всичко, което
властнически слюнкоотделя,
мляска, доизяжда, доизпива,
просто защото си от онези,
които винаги обичат
да се движат
по ръба
на поезията...
-
