четвъртък, 2 юли 2020 г.

БЕЗ ПОЛ




Плясък на вълни в краката ти.

Морето те ухажва
безмилостно
с коварни
ласки.

Без пол.


Без умисъл.
Без скучни органи.

Несъизмеримо величие,
което облича тялото ти с вода,
докато влизаш да поплуваш
и охладиш кожата си.

И вместо да завиждам,
аз си избирам да съм пясъка
между пръстите ти, който
съхне неприлично,
докато вървиш
по брега,

и се опитваш да ме забравиш,
и се опитваш да ме забравиш.



-