четвъртък, 2 юли 2020 г.
БЕЗ ПОЛ
Плясък на вълни в краката ти.
Морето те ухажва
безмилостно
с коварни
ласки.
Без пол.
Без умисъл.
Без скучни органи.
Несъизмеримо величие,
което облича тялото ти с вода,
докато влизаш да поплуваш
и охладиш кожата си.
И вместо да завиждам,
аз си избирам да съм пясъка
между пръстите ти, който
съхне неприлично,
докато вървиш
по брега,
и се опитваш да ме забравиш,
и се опитваш да ме забравиш.
-
