НА ДЪНОТО

На дъното е хлъзгаво,
мътно, глухо и безшумно.

На дъното очите ще ти избодат
изхвърлените опаковки на
лъскави биографии,
събития, факти
и обещания.

На дъното е неподправено,
няма и следа от подправки.

На дъното се мътят предчувствия
за друго време, за други хора,
други нрави и вдъхновения.

От дъното се вижда пяната на
нашите погубени мечти,
обезценени спомени
и коравосърдечие.

А светът ти се привижда
като мятащо се наранено
и плуващо към себе си
самотно многоточие.

/февруари 2014/

-