ЕДНО ВРАБЧЕ МИ КАЗА

Влюбих се внезапно

в гръбначния ти мозък.

Остави ги, нека си се смеят,
на глас нека си се възмущават.

Почти не остана орган от теб,
в който да не съм се влюбвал.

А всичко тръгна от стих за кецовете ти,
мина се през тембъра ми, който те възбуди

чак до небцето, докато седяхме скромно

на една пейка до Националната галерия,

за да се стигне до думите ми бегълци,

обявени за общодържавно дирене.

Едно врабче преди ми каза
да внимавам много с теб,
но кой ти слуша врабче
в днешното ни време,
когато други химни
в дни нетрайни
врабчетата ни
заглушават.

-