КАСИЧКА

Животът ми е
касичка за ненадейни изповеди:
единствен този звън, на падащите срички,
раздвижва тишината в душата ми негъвкава,
чета на стр. 14 от "Ръката пише" на София Бранц,

на глас чета "Безмилостно", а синът ми, навършил 14,
ми издава как написал в чат до любимото момиче:
"думите ми са като жълти стотинки в касичка",

усмихва ме, поезията изглежда се преражда,
опрощаваща, но и разяждаща всеки гланц,
подвеждащ с отровния си блясък разума
противоестествен на сърцето гладно,

и раздвижва тишината в звук на молив,
напомнящ вик на изгубена картина,
в която анонимник с много имена
бездарно мен и теб е нарисувал.

-