С ПЪЛНО ГЪРЛО

Снощи към единайсет часа
на моята улица "Слънчоглед"
мъж крещеше с пълно гърло.

Викаше кучето си.
През пет секунди.

Гласът му
се разливаше
и блъскаше в блока
като голяма вълна
в крайбрежна
скала.

След минути
пресипна и угасна.

Сянката му се отдалечи
без сянката на любимеца му.

Какво ли би било, замислих се,
ако така крещим, когато загубим
душите си, докато се разхождаме?

Или ако гласовете ни изтощени
се връщат като бумеранг
към телата ни празни?

И какво ли би било,
ако намеря отговор
сред навалицата
от отговори на
промоция

точно в теб,

а не в някоя друга,
а не в някоя друга...




-