САМО МИНУТА

Така ми се иска да ти докажа,
че земята е плоска,
а слънцето е
квадратно.

Сутрин се стъмва,
а вечер се развиделява.

Телата ни алчни се разстилат
до безсрамно безсмъртие
благодарение на сенките,
с които разполагаме.

Поезията се предава
по въздушно-капков път,
така ми се иска да ти докажа.

Остава дълго и упорито по брави,
но и по копчетата на асансьорите,
които не знам защо още от деца
натискаме едновременно
с нетърпеливи пръсти.

Така ми се иска
да ти докажа, че косите ти
са точно сто и петдесет хиляди,
двеста деветдесет и осем на брой.

Не е имало никога режисьор на дублажа,
дресьор на усмивките ни, на ласките ни,
на целувките ни по всички ъгли на света,
имало ни е, има ни и винаги ще ни има
там някъде, в безистена на вечността,
така ми се иска да ти го докажа...

Ще ми отделиш ли
само минута?


-