РАЗВАЛЕН КРАН

Нарочно оставих
да капе вече седмица
разваления кран на душа.

Банята беше като жив организъм
с всяка капка, която ме заговаряше.

Можех да си се заседявам в нея
и да си говорим така с часове.

Признавам си, че всеки път
откъдето и да започнеше
някакъв разговор,
все стигахме
до теб.

До плахото ти отсъствие,
което се самонастани в мен
като невъзпитана сянка на любима.

Та с кой друг да си поприказваме
без да си подбираме думите,
освен с разваления кран,
чието самочувствие
на добър приятел
е неподражаемо...


-