ДЕТСКА ГРАДИНА

Минавам покрай
детска градина
в квартала.

Дворът ѝ
се изпълва
с дечурлига,
които чуруликат,
излезли току-що
от следобеден сън.

Разпръсват думи
както обичат да
разхвърлят
играчки.

Забавляват се
с привилегията
да крещят и разказват
небивали истории, с които
завземат невидими територии.

Идва им да изпочупят с глас
необятното, което им се обитава.

Да се наранят с дочути остроумия,
после да се питат едно друго:
"къде точно те боли? тук ли?"

Още от малки се учат как
да се блъскат с думи,
по възможност
без белези.

Или да влюбват
само с интонация,
за да печелят симпатии
и да ги умножават по три.

По-нататък всяко ще заживее
в своята къща от думи, в която
ще съжителства с други сенки
и твори безупречна биография.

Един ден ще я завещае.

Цялата в паяжини.
Или след ремонт.

А аз си обитавам
малкия таван
на поезията
и пускам
стихове
за нея.

Замърсявам
околната среда...


-