НЕВЪЗПИТАНО БАВНО

Разучават ми се ръцете ти,
прегръщали толкова
ненужни тела
преди мен.

Мимиките
на лицето ти
ми се разучават.

Защо косите ти
се разпиляват
без да питат.

Разучава ми се
мълчанието ти, което
не би споделила с когото и да е,
при каквито и да е обстоятелства.

Заяжда ми се с всеки, който
ненавижда писането
на стихове за
ханша ти.

Или за клепките ти,
по които се примира дълго.

Клепки ли казах?

Та аз умирам от глад
за поне едно твое
сложно съставно
изречение.

Прошепнато
на ухо, ако може.

И бавно, невъзпитано бавно...


-