НЕПОНОСИМО

Знаеш ли откога не съм писал
стих за нещо незначително
и така натрапчиво скучно,
така непоносимо
непоетично.

Сърбят ме ръцете
да го напиша още сега,
докато съм се излегнал
тихо върху сала на нощта.

Не ми се губи време,
а и по всичко личи
времето не иска
да му убягна
от поглед.

Знаеш ли
колко търпя на болка
от уханието на нечия душа,
на пръсти без лак, на очи без грим,
на устни без червило, на бюст без бюстие.

Как ми се гмурка, как ми се плува под вода,
как ми се издържа без кислород с теб, знаеш ли.

Разполагам с твърде много свободно време,
на което се подчинявам безусловно, честно.

Подкупвам всеки, от когото мога да науча
и най-малката подробност за дните ти.

Изнудвам всеки, който познава
любимите ти страхове.

Ненавиждам всеки,
който не е чел
и един мой
стих за
теб...

-