ЛОКВИ

Ако ги нямаше локвите,
в които да се огледа,
докато се прибира
към края на деня,
поуморена от
ехото на
всеки,

ако не ми се ръмеше
с дъжд от думи по раменете й
някъде към осем и нещо вечерта,

ако не я намокря до кости,
ако не простине от мен,

защо въобще пиша,
пиша ли изобщо...

-