РЕВНОСТ

Ревнувам те
от завивката, която
нощем попива самотата
на твоето кротко, топло тяло.

От всички думи, с които
те допират през деня
знайни и незнайни
всезнайковци.

Ревнувам те
от каквото ми хрумне,
но и от каквото не ти е хрумвало.

Ревнувам те дори от тялото ти,
което си принудена
да обитаваш
доживотно.

Отива ми
да бъда банален психопат,
най-обикновен ревнив простак
нали понякога отива ми да бъда?

-