МУСАКА С ТИКВИЧКИ

Съблече бързо връхната си дреха
и се захвана с гладенето.

Още от вратата.

За да има достатъчно време
да му сготви мусака с тиквички.

Той си умираше за мусака с тиквички.

Можеше да се тъпче с часове,
дни, нощи, месеци, векове...

Докато гладеше,
тя мечтаеше.

Някой някога да напише
поне едно стихотворение за нея.

Така както си е. С ютията в ръката.
Да я наблюдава как заглажда ръбовете.

После как мие и нарязва картофите.
Как ги смесва с тиквичките...

Мусаката на мусаките
как приготвя.

Тръпнеше
някой да следи
всяко нейно движение,
докато изпълва въздуха с умиление.

Невидима книга за нея
друг тайно да напише.

Да затаи дъх
някой друг
за нея.

Не и прасето,
което си отглежда вкъщи.

Не и прасето, което не е чело
дори и два реда от Томас Бернхард.

И дума от Фернандо Песоа,
която не е чуло прасето. 


-