Бутаме се с думи. Мотаем се. Срещаме се, за да се подминем. Срещаме се,
за да се забравим. Срещаме се, за да се изличим от паметта си. Пестим от
сълзи. Броим си ги. Да не отстъпим случайно една в повече. Душите ни
трупат фейсбук стаж. На каишка, в лапите на мимолетното. Играем
талантливо или бездарно искреност. А всъщност сме самотничещи животинки,
пълзящи без почивка из виртуалната пустош. Живи карикатури на
хранилката на случайността.
-
