ХРАНИЛИЩЕ

Някои думи заглъхват
ей така, от нищото.

Изчезват като че
никога не ги е имало.

Или някой се е погрижил
да не влизат вече в употреба.

Като че ли отиват в специално хранилище,
подобно на онези за радиоактивни отпадъци.

Пазят се далече от очите и телата ни,
за да не нарушат спокойствието ни,
за да не застрашат сигурността ни.

Позволи ми да бъда хранилището
за бягащите думи помежду ни,
казах й, в края на декември,
две хиляди и осемнайста,
малко след полунощ.

Позволи ми да опазя
едно-две изречения.

Нито по-малко,
нито повече.

-