"Този хляб трябва да хрущи между зъбите и отново да възбужда глад, преди
да го е утолил. А поезията би трябвало да бъде люта от познания и
горчива от копнежи, за да наруши съня на хората. Ние спим, да, ние сме
сънливци от страх да възприемем себе си и света." Чудесно
прозрение на Ингеборг Бахман за поезията като хляба. Отворих тази вечер
сборник с нейни разкази и този цитат ме намери в предговора към
изданието.
-
