СКАРАНА С ПОЕЗИЯТА

Скарана съм с поезията,
каза му тя без да се свени.

Повдига ми се от стихове
и разни ти му там рими,
таен и явен замисъл.

Прилошава ми
и от заглавията им.

Или от липсата на такива.

Треперя по тебе.
Жадно ми е.

Но ако ме искаш още от днес,
ще трябва да се откажеш
от издаването на книги,
каза ми с притаен глас.

Нито ред поезия вече,
никакво своеволничене.

Държа на изпитаните клишета.
Да изтикаш стиховете в кьошето.

Забрави за библиотеката си,
за библиотеката си забрави.


-