ЩЕ МИ ПРОСТИШ ЛИ

Ще ми простиш ли,
ако изучавам внимателно всяка
случайна изпусната от теб дума,
а после бързам да я забравя,
за да причакам следващата.

Ще ми простиш ли,
ако броя по колко пъти
се будиш почти всяка нощ.

По колко пъти на ден се храниш.
В месеца по колко пъти плачеш.

В годината по колко пъти прощаваш.
Болката по колко пъти претопяваш.

Ще простиш ли, ако все още не съм
готов да запомня уханието на мисълта ти,
но бих я следвал дори и със затворени очи.

Ще ми простиш ли, че вече се научих
как да пиша стихове на един дъх,
които ще се реят из бъдещето
поне няколко века напред,
но така и не възпитах
меланхолията си,
тихата лудост,
свидното си
вдишване.

Ще ми простиш ли,
че написах това за теб,
но така и не те срещнах,
докато срещах и ме срещаха
какви ли не, кога ли не, къде ли не...


-