На Гълъб Ковачев.
Все по-малко
вглъбени Гълъби остават тук
и все повече се ширят Лешоядите.
Но неговите стихове ще се четат
дори и само за да ни напомнят
за Пътеката между теб и мен.
Напук на лепкавия асфалт,
напук на магистралите.
вглъбени Гълъби остават тук
и все повече се ширят Лешоядите.
Но неговите стихове ще се четат
дори и само за да ни напомнят
за Пътеката между теб и мен.
Напук на лепкавия асфалт,
напук на магистралите.
/Преди две години се запознах с Гълъб на едно четене. Присвит в себе си човек. С ненатрапчиво присъствие. С мек поглед. Бях изненадан от прочита на негови дълбоки стихове и стъписан от есе, което си позволих публично да призова да влезе в учебната образователна програма. Не сме си и разменяли след това думи. Само тук, във фейсбук, си казахме по едно “здравей, приятелю”, и толкова. Натъжих се като разбрах днес, че е потеглил към небесния си дом. Реших да му посветя от сърце стих, за да подскажа и уверя бъдещето, че именно притаени и талантливи личности като Гълъб остават най-видими и трайни следи... Почивай в мир, Поете!/
