БУРКАН ОТ СЛАДКО

Искам да се наредя пак
на опашка за топъл хляб,
рано сутринта, към седем,
лятната ваканция в Охрид.

Да послушам последните клюки
на старите хора, докато долавям
с ноздри онзи мирис на битието,
който превзема тихо телата ни.

Да напълня догоре с няколко хляба
платнената торба на баба Ристана
и по пътя да си отчупя крайшник.

Късно вечер да играем на шише
с невръстната банда дечурлига
на стоплената през деня земя.

Да надничаме под поличките
на момичетата от махалата
и да тичаме по светулките
сякаш ловим секундите
на пресекулки вечност
в буркан от сладко.


-