Не те попитах, няма и да питам,
колко бавно да разплитам
косите ти, подчинени на
смълчаните ми пръсти.
Да забравям
или да не забравям
устните ми в устните ти,
мислите ми в мислите ти,
смисъла ми в смисъла ти.
Да спазвам ли етикета
в писането на стихове.
Да се опропастявам ли
с всеки изписан ред
във всеобщото
безредие.
Да опростявам ли нещата
или да не ги опростявам.
Как да завърша в теб
това стихотворение
не те попитах...
Няма и да питам.
-