неделя, 20 август 2017 г.
ПРОСТО ТАКА
Трептя по теб
все още.
Нощ е.
Заслушан съм в съня
на морето под носа ми,
нашепван от самотните вълни.
По пясъка около мен
откривам следи
на непознати
хора.
Отпечатъци на тела,
събирали тен цял ден.
Тук-там разрушени пясъчни замъци.
Фасове от недопушени цигари.
Забравени детски играчки.
Забравени бутилки бира.
Парчета миди,
изплували
от дъното
на света.
И сянката ти, която ме следва
дори и сега когато не знам
накъде и защо отивам,
но вървя просто така,
просто така вървя...
-