неделя, 20 август 2017 г.

ПРОСТО ТАКА



Трептя по теб
все още.

Нощ е.

Заслушан съм в съня
на морето под носа ми,
нашепван от самотните вълни.

По пясъка около мен
откривам следи
на непознати
хора.

Отпечатъци на тела,
събирали тен цял ден.

Тук-там разрушени пясъчни замъци.
Фасове от недопушени цигари.

Забравени детски играчки.
Забравени бутилки бира.

Парчета миди,
изплували
от дъното
на света.

И сянката ти, която ме следва
дори и сега когато не знам
накъде и защо отивам,
но вървя просто така,
просто така вървя...



-