ШАНС

Пръстите ми нямат
абсолютно никакъв шанс
да докоснат нечие друго тяло.

Колкото и съблазнителни
да са очертанията му
пред очите ми.

Съжалявам,
че трябва да го напиша
по толкова отегчителен начин.

Не успявам да скъсам нишката.

Не знам как да устоя на устните ти.
На причината да те има тук някъде.

Знам, знам, че трябва
да се избягват клишетата.

Не си мисли, че вече съм аут
от съвременната световна поезия.

Никога, никога не съм бил.
Никога няма и да бъда.


-