Как да благодариш
на капките дъжд които
се стичат по керемидите
за да погалят тихо слуха ти
в най-нежното събуждане
как да благодариш
на нощта че си е отишла
с най-тъжната походка
за да те пресрещне
отново довечера
как да благодариш
на своята вярна сянка
че е отново до теб
и тази сутрин
как да благодариш
на онова дърво там
че се вмъква някак
като за последно
и в този стих
как да благодариш
на небето което те кара
да вдигнеш високо глава
и да се заровиш горе с очи
как да благодариш
на земята която под теб е
за да вървиш по своя си път
да оставиш следите да греят
и някой друг да мине от тук
как да благодариш
на тишината за тишината
с която си се притаявал в нея
за да запазите своите тайни
без да издавате нито звук
как да благодариш
най-накрая и на думите
без да чакаш подаден знак
как
