РОБ

Искам да съм роб.
Но не кредитен.

Нито роб от едно време.

Искам да съм всеотдаен
роб на твоята усмивка.

Роб на колебанието ти
дали да се видим или не.

Днес, утре. Или вдругиден.
След час. Или след минута.

Искам да съм роб.

Но не като онези роби
в учебниците на учебниците.

Роб на вдъхновението,
роб на поезията.

Да пиша, да пиша.
Да пиша дори когато не пиша.

Да се подчиня на аритмиите,
с които преминаваш тихо
през този свят.

Да робувам
на страховете си по теб.

Да се подчиня из дъно
на предчувствието си.

Да ти се обясня.
Без много-много обяснения.

Да съм роб искам,
да съм роб.

Роб на очакването
да те видя как не ме виждаш,
че те виждам сред слепци
и циници по рождение.

Да ослепея по теб,
да ослепея.

Да ослепея, докато
пиша това стихотворение
с треперещи от хаос пръсти.

Да ослепея
и никога да не прогледна
както другите проглеждат.

Роб да бъда, роб.

Всеотдаен, всеотдаен
роб на интуицията ти.

Роб на кръвта, която
пулсира смело във вените ти.

Роб на очакването ти за мен.
Роб на безразсъдството ти.
Роб на сетивата ти.

Роб на повторенията да бъда,
роб на повторенията.

Роб на свободното писане.
Роб на свободата ти.

Роб.


-