ПУНКТ ЗА УЛИКИ

Сърцето му
не търпеше трансплантации.

Държеше си на своето
сърцето му.

Приютяваше го в света.
Без да го натрапва.

А ако някога 
въобще си позволяваше
да го играе натрапник,
то това не бе умишлено.

Натрапваше се, но спонтанно. 
Само чрез меланхолията си.

Преподаваше я. 
Без умисъл.
 
В името на 
една-две улики.

На сляпо.
С поглед, с жест.

С половин дума.
С цяло изречение.

В междучасието
на нечие сърце.

Преподаваше меланхолия.
Като свободноизбираем предмет.

Като дъх, като ехо.

Държеше си
на своето...

Сърцето му –
сборен пункт за улики.

 
...