Ще ми простите, че сравнявам трагедията в Охридското езеро с джиткащите по цял ден из София маршрутки. Но като се замисля, за мен те са си едни опасни потъващи корабчета на колела. Не е ли така? Кой осъществява контрол в удобните за повечето столичани превозни средства? И дали този контрол (ако има такъв) е стриктен? Пред кого отчитат всяка стотинка маршруткаджиите, които си мислят, че са ударили джакпота на живота, когато парите от почти всеки билет на пътниците им пълнят гушката?
Нека си призная, че от няколко седмици, докато пътувам с маршрутка, се случва смърдящите и неугледни обикновено шофьори да ми дават билетче още при качване, когато им давам лев и петдесет. Което си е направо изненадващо, за разлика от непукисткото им поведение преди време. Но по-вероятно е обаче да са си имали неприятности с някои контролни органи, които са притиснали в ъгъла собствениците на линиите на различните маршрутки в града, мисля си. Или са им ударили тлъсти глоби.
Не знам. Възможно е и самите собственици да са осъзнали най-накрая и нещо друго. Че това си е наистина сериозен и доста печеливш бизнес с маршрутките. И ако държат да си нямат вземане-даване с властите, по-добре да държат из късо служителите си като ги накарат да подават в ръката на всеки пътник съответното билетче, отколкото да си затварят очите пред явното беззаконие, което упражняват шофьорите ежечасно. Едва ли на самите кормуващи им е дошло отвътре, че да се присетят да бъдат коректни към пътуващите.
В повечето случаи водачите на маршрутки те гледат на криво, ако им поискаш билет. Все едно им бъркаш в джоба. Но не се и замислят, че по-скоро те бъркат в твоя джоб, а не ти в техния. Или че бъркат директно в джоба на шефовете си, след като никъде не отчитат трупаните през деня левчета. То не че ще се замогнат и кой знае колко като са припечелят допълнително някоя и друга пара, но беше доста просташко като въведена от тях престъпна практика. Извън правилата, извън закона.
А това, че пътниците нямаха билети, автоматично ги превръщаше в мъртви души. Защото след като нямаш билет в маршрутката, ти не можеш да се легитимираш при катастрофа, че си бил точно в тази кола, а не са те отнесли да кажем, докато си пресичал зебра на някоя оживена улица. Но пътниците мъртви души явно много устройваха тарикатите шофьори. Защото доста дълго време водачите въобще не се притесняваха да не зачитат отговорностите, които поемат по време на път, качвайки и много извън допустимата цифра хора в колите си, за да припечелят лев-два отгоре. А това не е по-малко безотговорно и цинично.
Има какво още да се желае по отношение качеството на услугата. Повечето от водачите карат с бясна скорост, за да стигнат навреме до крайната спирка. Управляват невнимателно. Не мислят за натъпканата с правостоящи маршрутка. Правят резки завои. Спират внезапно, когато някой им махне с ръка отвън, а всъщност те са с превишена скорост. Отгоре на всичкото се и перчат. Надувалковците нерядко си позволяват да се правят на диспечери или диджеи. Освен, че надуват чалгата, въртейки радиостанции, докато хванат любимата си мръсна песен, освен, че дават мръсна газ, те непрекъснато си говорят по мобилните телефони – кой къде би стигнал, кой кого е изпреварил, дали е в задръстване, дали бил много напред с времето... Без да съобразяват, че смущават спокойствието на гражданите. Че излагат на сериозен риск живота на доверилите им се пътници.
Много пъти съм си мислил защо в маршрутките например хората не си слагат колани. В автомобилите вече задължават и на задните седалки да има предпазни колани, а в бусчетата – не, така ли? А когато в маршрутка сяда майка с бебе, а шофьорът дивак управлява вонящата и непроветрявана цял ден кола, кой е виновен? Майката или водачът? А тези правостоящи, които са опрели чела в предните стъкла, когато се прибират вечер от работа, а колата е натъпкана, не са ли истински самоубийци?...
Коланите са като спасителните жилетки на кораба, нали? И ако капитанът не се е подсигурил с достатъчно, нито се е погрижил за безопасността на неговите пасажери, то той превръща плаването в изключително екстремно преживяване. По примера на маршруткаджията, подкарал буса си като на състезание..
Но има и нещо още по-срамно. Когато самите пътници си затварят очите пред неизправностите, които подозират, но не се доверяват на интуицията си и се качват на раздрънкана маршрутка или кораб на повече от 80 години.
...
