ОТ СЪРЦЕТО ЗАВИСИ
КАЧЕСТВОТО НА ФИЛМА
В киното има повече клишета от всяко друго изкуство,
казва сценаристът и режисьор на “Сенки”
МИЛЧО МАНЧЕВСКИ гостува у нас като специален гост на 12-ия "София филм фест", където представи най-новия си филм "Сенки" - копродукция на Македония, Германия, Италия, Испания и България. Филмът беше и претендент за "Оскар" за най-добър чуждоезичен филм. Манчевски става известен с игралния си дебют "Преди дъжда" (1994), отличен с над 30 международни награди, сред които "Златен лъв" във Венеция и номинация за "Оскар" през 1995 г. Забележителен е и филмът му "Прах" от 2001 г. Забележителният режисьор е роден в Скопие през 1959 г. Завършва кино и фотография в Университета в Южен Илинойс. Живее повече от двайсет години в Америка, но последната му продукция е заснета изцяло на македонски език, с македонски актьори, а и действието се развива в южната ни съседка. В началото на своята кариера се занимава с фотография и експериментални филми, както и с правенето на музикални клипове - някои от които за световни имена като "Арестед Дивелопмънт". В момента основно преподава режисьорско майсторство във "Факултета за изкуства, кино и телевизия" към Нюйоркския университет.
- До каква степен филмът ви "Сенки" засяга Егейския въпрос и изселването на македонците от крайбрежието на Егейско море?
- В този филм не става дума само за това. "Сенки" е най-вече филм за хората. Повече исках да изследвам, отколкото да проповядвам. Не ме вълнува толкова истината, колкото самите хора, които са попаднали в капаните на историята. Любовта, омразата, предателството… Трагичен момент от балканската история е Егейския въпрос, за него трябва да се говори, но по принцип политиката не ме интересува чак толкова. Вълнува ме човешката душа. Политиката е само един от елементите, свързани с нея. Иначе ще свършим с нещо вулгарно, фалшиво, с фикция. Ако се занимаваме само с политическата страна на въпроса, би било нещо като чиста проба CNN. След като пуснахме филма в Гърция, имаше реакция. В гръцката преса се проведе дори бурен дебат, но "Сенки" още не е тръгнал по екраните там...
- В този филм не става дума само за това. "Сенки" е най-вече филм за хората. Повече исках да изследвам, отколкото да проповядвам. Не ме вълнува толкова истината, колкото самите хора, които са попаднали в капаните на историята. Любовта, омразата, предателството… Трагичен момент от балканската история е Егейския въпрос, за него трябва да се говори, но по принцип политиката не ме интересува чак толкова. Вълнува ме човешката душа. Политиката е само един от елементите, свързани с нея. Иначе ще свършим с нещо вулгарно, фалшиво, с фикция. Ако се занимаваме само с политическата страна на въпроса, би било нещо като чиста проба CNN. След като пуснахме филма в Гърция, имаше реакция. В гръцката преса се проведе дори бурен дебат, но "Сенки" още не е тръгнал по екраните там...
- Как ви дойде идеята за "Сенки"?
- Седяхме си на "Бруклин Прамънейд" с един мой приятел дипломат, който живееше в Ню Йорк по това време. Разказвахме си истории. В Америка филмът все още не се разпространява по кината. Мина само на няколко фестивала и бях удивен от зрителите, които разбраха посланието му - в Санта Барбара и на други места. Реакцията и на критиката беше много добра. Така че за мен хората са еднакви навсякъде. Важното е снимането на филмите ми да ги направи достъпни за всички хора по света. В "Хамлет" не става дума само за Дания, нали?
- Седяхме си на "Бруклин Прамънейд" с един мой приятел дипломат, който живееше в Ню Йорк по това време. Разказвахме си истории. В Америка филмът все още не се разпространява по кината. Мина само на няколко фестивала и бях удивен от зрителите, които разбраха посланието му - в Санта Барбара и на други места. Реакцията и на критиката беше много добра. Така че за мен хората са еднакви навсякъде. Важното е снимането на филмите ми да ги направи достъпни за всички хора по света. В "Хамлет" не става дума само за Дания, нали?
- Налагате темата за времето. Каква е личната ви връзка с това време?
- Нека ви кажа първо за доматите, които използвам в един от първите кадри във филма. Те са ми любими. Когато правихме стори борда на "Преди дъжда", търсихме подходящи начални образи. Едно от най-важните неща, които научих във филмовото училище е, че първият кадър определя основния тон на филма. Затова използвах и образа на доматите, които показвам и в "Преди дъжда" и в "Сенки". Защото те, както и дините, ме връщат към родния дом, свързани са с Македония. Чудехме се дали да не бъде гроздето, но после осъзнахме, че доматите са по-заоблени, по-интересни за екрана. Доматите дават и идеята за закръглеността във филма. Всъщност след успеха на "Преди дъжда", реших да използвам отново доматите в първите кадри. В "Прах" също ги показвам в едно магазинче в Ню Йорк. Но в "Сенки" доматите виждате на десктопа на компютъра, така че тук светът във филма е по-изкуствен, отколкото този в "Преди дъжда". За мен филмите са средство за изследване на феномена време. Самата природа на филма е такава. Беше ми интересно как хората ще почувстват времето. То не е линейно. Преживяването не е линейно усещане. Когато пристигнах в София например, осъзнах, че в отсрещната сграда срещу хотела ми съм прекарал 2 седмици преди… 35 години. Питам се, дали точно линейното време ме доведе на точно това място?
- Нека ви кажа първо за доматите, които използвам в един от първите кадри във филма. Те са ми любими. Когато правихме стори борда на "Преди дъжда", търсихме подходящи начални образи. Едно от най-важните неща, които научих във филмовото училище е, че първият кадър определя основния тон на филма. Затова използвах и образа на доматите, които показвам и в "Преди дъжда" и в "Сенки". Защото те, както и дините, ме връщат към родния дом, свързани са с Македония. Чудехме се дали да не бъде гроздето, но после осъзнахме, че доматите са по-заоблени, по-интересни за екрана. Доматите дават и идеята за закръглеността във филма. Всъщност след успеха на "Преди дъжда", реших да използвам отново доматите в първите кадри. В "Прах" също ги показвам в едно магазинче в Ню Йорк. Но в "Сенки" доматите виждате на десктопа на компютъра, така че тук светът във филма е по-изкуствен, отколкото този в "Преди дъжда". За мен филмите са средство за изследване на феномена време. Самата природа на филма е такава. Беше ми интересно как хората ще почувстват времето. То не е линейно. Преживяването не е линейно усещане. Когато пристигнах в София например, осъзнах, че в отсрещната сграда срещу хотела ми съм прекарал 2 седмици преди… 35 години. Питам се, дали точно линейното време ме доведе на точно това място?
- Откъде се вдъхновявате за атмосферата във филма си? Във вашия филм си служите със срещата с призраците, по-точно пресъздавате явяването на мъртвите сред живите. Имате ли усещането за особена мистика на Балканите, които са осеяни навсякъде с костите на мъртвите?
- Като цяло мисля, че за произведението тонът е по-важен, отколкото самият сюжет. Исках да включа мъртвите в ежедневието, да станат част от живота ни. Така да разрушим стената, която обществото създава. Затова и мъртвите във филма са приятелски настроени, помагат на Лазар, а близките - не, те го ограничават, подтискат. Мъртвите са топлота, а живите - алчни човешки същества. Писането, работата с актьорите и монтажа са трите неща, които обичам. 4 месеца търсихме актьорите. Дори такива, които не са македонци, но могат да говорят македонски. Предпочитам да снимам с непрофесионални актьори. Минаха много хора през кастингите. Главният герой - младият лекар Лазар, се играе от Борче Начев. Това беше неговата първа роля в киното. Той беше студент в театралното училище. Докато Весна Станоевска, която играе образа на Менка, е професионална музикантка, никога преди това не беше играла. Завършила е консерваторията в Скопие, свири на арфа в Националната опера. За по-възрастните участници във филма мога да кажа, че се отнасям към тях бащински, въпреки че са по-стари от мен.
- Като цяло мисля, че за произведението тонът е по-важен, отколкото самият сюжет. Исках да включа мъртвите в ежедневието, да станат част от живота ни. Така да разрушим стената, която обществото създава. Затова и мъртвите във филма са приятелски настроени, помагат на Лазар, а близките - не, те го ограничават, подтискат. Мъртвите са топлота, а живите - алчни човешки същества. Писането, работата с актьорите и монтажа са трите неща, които обичам. 4 месеца търсихме актьорите. Дори такива, които не са македонци, но могат да говорят македонски. Предпочитам да снимам с непрофесионални актьори. Минаха много хора през кастингите. Главният герой - младият лекар Лазар, се играе от Борче Начев. Това беше неговата първа роля в киното. Той беше студент в театралното училище. Докато Весна Станоевска, която играе образа на Менка, е професионална музикантка, никога преди това не беше играла. Завършила е консерваторията в Скопие, свири на арфа в Националната опера. За по-възрастните участници във филма мога да кажа, че се отнасям към тях бащински, въпреки че са по-стари от мен.
- Каква е връзката между времето и доматите, и каква - между времето и смъртта?
- Всички ние всъщност сме малко мъртви. Това, което ме вълнува, е до каква степен сме мъртви. Смъртта ме интересува по много причини. Любопитно ми е доколко сблъсквайки се със смъртта, можем да се почувстваме по-живи. Иначе винаги можем да кажем, че трагедиите ни привличат. Занимава ме социалният натиск, който при индивида е свързан най-често с налагането на табута за секса и смъртта. Както е и в Библията.
- Всички ние всъщност сме малко мъртви. Това, което ме вълнува, е до каква степен сме мъртви. Смъртта ме интересува по много причини. Любопитно ми е доколко сблъсквайки се със смъртта, можем да се почувстваме по-живи. Иначе винаги можем да кажем, че трагедиите ни привличат. Занимава ме социалният натиск, който при индивида е свързан най-често с налагането на табута за секса и смъртта. Както е и в Библията.
- Защо не доразвихте идеята с билета за концерт "Сенки", който влиза в кадър в един момент? Очаквахме да видим как героите ще отидат на такъв концерт, но до края това не се случи.
- Имаше такъв концерт. Но ние го отрязахме от филма. Билетът за концерт "Сенки" беше използван по-скоро като асоциация, която да се провокира у зрителите. Снимахме такъв концерт, но филмът щеше да стане много дълъг и махнахме този епизод. Все пак използвахме кадър от него, когато Лазар си спомняше и бълнуваше в края на филма.
- Имаше такъв концерт. Но ние го отрязахме от филма. Билетът за концерт "Сенки" беше използван по-скоро като асоциация, която да се провокира у зрителите. Снимахме такъв концерт, но филмът щеше да стане много дълъг и махнахме този епизод. Все пак използвахме кадър от него, когато Лазар си спомняше и бълнуваше в края на филма.
- През цялото време се чува натрапливо звукът на телефон, който никой не вдига. Какво означава това?
- Аз правя филма, така както композиторите правят музика. Използвам определена музика за детайлите. Работя предварително с даден композитор и обмисляме заедно каква да бъде музиката в точно определен момент. В случая това непрекъснато звънене на телефона имаше за цел да създаде дискомфорт. Това са онези телефони от едно време, не мобилните. Нещо като да звъни някой в три сутринта, а никой да не вдига слушалката. Така и никой не отговаря на тези позвънявания.
- Аз правя филма, така както композиторите правят музика. Използвам определена музика за детайлите. Работя предварително с даден композитор и обмисляме заедно каква да бъде музиката в точно определен момент. В случая това непрекъснато звънене на телефона имаше за цел да създаде дискомфорт. Това са онези телефони от едно време, не мобилните. Нещо като да звъни някой в три сутринта, а никой да не вдига слушалката. Така и никой не отговаря на тези позвънявания.
- Студентите ви в Ню Йорк задават ли ви въпроси за Балканите?
- Не. Там преподавам на студенти, които учат киноизкуство по-скоро като следдипломна квалификация. Не преподавам история на киното. Но иначе имам студенти от Европа, Азия, Южна Америка, дори при мен учи и един българин. Досега обаче никой не ме е питал за Балканите.
- Не. Там преподавам на студенти, които учат киноизкуство по-скоро като следдипломна квалификация. Не преподавам история на киното. Но иначе имам студенти от Европа, Азия, Южна Америка, дори при мен учи и един българин. Досега обаче никой не ме е питал за Балканите.
- Какво искате да им предадете?
- Важното е да имаш умение и сърце, за да правиш кино. Казвам им, че ще им помогна, за да успеят да развият уменията си и да предадат успешно своите послания. Но сърцето придава качеството на филма. Поставям ги лице в лице с това, което искат да изразят. Защото често се крием зад клишета. А за съжаление в киното има много повече клишета от всяко друго изкуство.
- Важното е да имаш умение и сърце, за да правиш кино. Казвам им, че ще им помогна, за да успеят да развият уменията си и да предадат успешно своите послания. Но сърцето придава качеството на филма. Поставям ги лице в лице с това, което искат да изразят. Защото често се крием зад клишета. А за съжаление в киното има много повече клишета от всяко друго изкуство.
- Мъчи ли ви носталгия? Бихте ли се върнали да живеете в Македония?
- Имам известно раздвоение на личността. Част от годината прекарвам в Америка, друга част - в Македония. Но в професията си се чувствам аутсайдер навсякъде. Намирам пари за филмите си от Европа, а снимам и живея другаде. Обичам да преподавам. Има нещо по-позитивно и лишено от егоизъм в преподаването. Това е работа не само с талантливи млади хора, а с колеги. Имам щастието да им помагам да открият своя глас. Щастлив човек съм.
- Имам известно раздвоение на личността. Част от годината прекарвам в Америка, друга част - в Македония. Но в професията си се чувствам аутсайдер навсякъде. Намирам пари за филмите си от Европа, а снимам и живея другаде. Обичам да преподавам. Има нещо по-позитивно и лишено от егоизъм в преподаването. Това е работа не само с талантливи млади хора, а с колеги. Имам щастието да им помагам да открият своя глас. Щастлив човек съм.
- Казахте, че не се интересувате от политиката толкова, но ще си позволя да ви попитам - какво мислите за национализмите, които бълбукат по нашите земи?
- Зависи как ги използвате. Дали това е национализъм, който да се трансформира в агресия към всички, които са различни. Но ако това е начин да разбереш собствената си душа и да се изразиш пред т.нар. други, то тогава няма нищо лошо в този вид национализъм. Защото добре знаем, че исторически погледнато чистият национализъм винаги завършва с жертви.
- Зависи как ги използвате. Дали това е национализъм, който да се трансформира в агресия към всички, които са различни. Но ако това е начин да разбереш собствената си душа и да се изразиш пред т.нар. други, то тогава няма нищо лошо в този вид национализъм. Защото добре знаем, че исторически погледнато чистият национализъм винаги завършва с жертви.
Интервю с Милчо Манчевски, публикувано във в-к "Политика" на 28 март 2008 г.
В интервюто са ползвани и въпроси на други медии.
-
