Актьорът Наум Шопов:
МЪЛЧАНИЕТО Е ВЕЛИКО НЕЩО
Театърът не може да се състои
от непрекъсната клоунада, крясъци и смехове,
казва творецът особняк.
Наум Шопов е роден на 27 юли 1930 г. в Стара Загора. Майка му е актрисата Мара Шопова. Баща му, Христо Шопов, дълги години е бил директор на читалищния театър в града. Предполага се, че те предопределят и творческата съдба на актьора. Наум Шопов получава орден "Стара планина" - първа степен, през 2000 година. През 2004 г. актьорът е отличен с "Аскеер" за цялостно творчество. Две години по-късно Съюза на артистите в България го награждава с "Икар" за цялостен принос към театралното изкуство, а Народния театър чества 75-годишнината му с мащабния театрален проект "Крал Лир" под режисурата на Явор Гърдев. Наум Шопов е работил с изтъкнати режисьори като Крикор Азарян, Леон Даниел, Иван Добчев, Явор Гърдев. Сред многобройните му киноизяви особено впечатляващи са "Допълнение към Закона за защита на държавата" на Людмил Стайков и "Цар и генерал" на Въло Радев, спечелил първа награда за мъжка роля на кинофестивала в "Карлови Вари" за превъплъщението си в Борис Трети. Има забележителни роли в "Крадецът на праскови" на Въло Радев, "Случаят Пенлеве" на Георги Стоянов, "Вилна зона" на Едуард Захариев, "Вагнер" на Андрей Слабаков, "Магьосници" на Иван Георгиев и Сотир Гелев и др. На завършилия наскоро в Москва Пети международен театрален фестивал "Златният витяз" Наум Шопов получи златен медал "Н. Д. Мордвинцев". "Политика" се срещна с Наум Шопов минути преди поредното представление "Крап" в Народния театър, което той играе вече повече от 15 години.
- Какво означава златният медал от Москва за Вас като български актьор?
- За мен е голяма радост, че притежавам една такава висока награда като актьор, особено медал "Мордвинцев" за български актьор. Оказва се, че аз съм единственият български актьор, който получава това високо отличие. Доколкото си спомням обаче Нешка Робева е получавала "Витяз", но специално за актьори наградата е "Мордвинцев". Иначе в Москва изиграх представлението "Крап".
- Да се спрем на моноспектакъла "Крап". В самото начало започвате пиесата с дълга пауза, властва едно вцепеняващо мълчание, което не е много характерно за театралните постановки, колкото и да се експериментира в театъра. Това преднамерен жест или акт е, или не?
- Първият път, когато го играх преди 10-на години, мълчанието траеше близо 10 минути, докато сега съм го намалил до 3 минути и половина, някъде около 4 минути. Знаете ли, пиесата започвам така, за да дам възможност на зрителя да се съсредоточи, да се опита да вникне в мълчанието. Мълчанието, което в случая е звук на тишина, защото в нея идват и най-красивите, и най-страшните мисли на човека. Мълчанието е нещо велико. То идва за да подчертае думите, които ще следват това мълчание.
- Като моментна репетиция преди пороя от думи ли?
- Едно многоточие преди да започнат думите. Думите при Самюъл Бекет са изключителни, те са взривоопасни, човек трябва да ги слуша специално, за да разбере техния дълбок, хуманен звук. Откритието на това представление сега е белега на Крап. Крап на английски значи "боклук". В тази самота той е смесвал дните и нощите, но на този ден той прави запис. И търсейки нещо хубаво, попада на неща от живота, които са му минала през главата и които дори е забравил по времето на своята самота, по времето на търсене на смисъла в живота, изобщо има и някакъв смисъл този живот. И когато открива, че той е изпуснал, отблъснал любовта на една девойка, с която са плували в езеро, той разбира, че тогава е сбъркал, но преоткривайки тази отминала случка, го кара да осъзнае, че страдайки за миналото си, той е човек, защото в него има страдание. А кой може да страда, освен човека?
- Рядко актьорите успяват да... "изиграят" тишината, да предадат послание чрез мълчанието, паузата. Защо се случва така, че има такова количество екшън постановки - крясъци, шоу, пищност, маркиране на образите, които преобладават днес примерно за разлика от пиесите на Бекет?
- Надделяват, да.
- Може би просто целят да съберат повече публика, разчитайки на циркови елементи?
- То и тук има цирков елемент. Животът на героя ми се е превърнал в своеобразна клоунада. По бележките за пиесата, Бекет описва, че героят е с огромни жълти обувки, които са поне 44 номер, тоест обувки като на клоун. Неговото държание е почти клоунско. Не почти, а съвсем.
- Вие все пак успявате да поднесете цирковото по интелектуално, докато други пиеси разчитат на забавата, разтухата?
- Избягвам такива пиеси. Моята не е пиеса за масовия зрител. Тя е за хора, които имат култура да гледат театър. Притежават културата да стоят мирно на стола и да осмислят това, което гледат.
- Нещо като операта ли?
- Не, не бих казал като операта... Просто трябва да имат вкус към истинския театър. Защото театъра в никакъв случай не може да се състои от непрекъсната клоунада, непрекъснати крясъци и смехове, непрекъснато предизвикване на смях у зрителя. Хубаво е понякога зрителя да има повод и да поплаче за съдбата на героя. Върху собствената си съдба.
- Появи се наскоро нестандартна идея. Излъчват се вече цели пиеси в интернет (бел.ред - www.bgteatri.com). Театърът се възползва от новите технологии. Какво мислите за този експеримент? Да си закупиш билет он лайн и да гледаш вкъщи българска постановка, където и да се намираш по света...
- Много хубаво. Нека колкото се може повече хора да се докоснат до българския театър. Нашият театър не е без стойност, той има голямо културно присъствие в Европа. В него има изключителни режисьори, бележити актьори, които носят присъствието на големия артист от т.нар. Балкани.
- Този сайт може би днес ще замести телевизионния театър от преди промените?
- До известна степен. Въпреки че телевизионният театър липсва на зрителите.
- В края на годината сме. Разпускаме в празнично настроение. Какви са мислите, които Ви обсебват по това време? Равносметки?
- Знаете ли, аз съм много щастлив човек. Особено след тази награда в Москва. А и защото имам възможност да играя и Шекспир в пиесата "Крал Лир" (бел. ред. - режисьор е Явор Гърдев). За съжаление тази постановка се играе твърде рядко, защото заплатите на работниците са доста ниски, а от тях се изисква неимоверен труд за построяването на сложната техника, в която се играя "Крал Лир". В театъра са малки заплатите. Директорът едвам се справя. Това представление има сложен декор, който се строи трудно. Губи се цял ден. Работниците трябва да се трудят от сутринта, за да построят декора. А това лишава театъра от сутрешна репетиция, защото репетициите свършват в 13-13.30 ч., а до 19 ч. декорът трябва да е построен. Няма достатъчно време...
- Ролята на Крал Лир е силна и изчерпваща, трудна?
- Не, на мен не ми тежи. Аз живея, за да работя. Радвам се, че работя с млади актьори, които поддържат моя дух, онова чувство, че съм жив, че живея, че мога да дам все още нещо на хората, да протегна ръка към хората. Щастлив съм, че мога да предам послание от сцената към публиката. Това ме прави щастлив, това ме кара да се чувства жив.
- Няма да Ви питам каква е сумата, която Ви се полага като пенсия на творец?
- Не, не искам да кокетирам с това... Държавата, правителството трябва да помислят за театъра. Срам ме е да кажа каква ми е пенсията... Надявам се, че ще ми я увеличат след Нова година, много се надявам...
- Изграждането на декора, за което говорихте преди малко, може би е като изграждането на държавата. Като че ли трудно се потапяме в една обща кауза?
- Има хора, които се стараят. Жалкото е, че има нечестни хора, които грабят, грабят... Крадат от държавата, крадат от залъка ти... Преди да дойда сега в театъра, гледах телевизия. Пак разни мошеници се включват за одобряване на проект за субсидиите, които отпуска Европейския съюз.
- Влязохме в Евросъюза, но не съвсем...
- Краде се много и това е жалко...
- Как живеете извън театъра? Какво ви обзема като идея или настроение на събуждане?
- Мисля само за театъра. Но иначе не ни е никак лесно, живеем с малко пари. Ако не са близките около мен - моят син, дъщеря ми, които ни помагат, със съпругата ми Невена просто сме загубени.
- Да се отклоним от тъжните мисли. Какво Ви предстои през 2008 година? Ще играете ли в нова постановка?
- Исках да поставя една пиеса на Харолд Пинтър, но не успях да намеря субсидии. Театърът не ми даде възможност. Опитах да я поставя в Сатирата, М-тел щеше да бъде спонсор, но възникнаха някакви размествания там в ръководството им и... Някак си не дадоха пари за пиесата. А произведението е много хубаво - "Завръщане у дома". Съжалявам, че не успях да я осъществя.
- Наследниците Ви също са изкушени от изкуството. Как виждате бъдещето им?
- Още е рано да кажа, но много се радвам, че те поглеждам към театъра, към киното. Малкия ми внук Наум вече има няколко изяви в киното, което много ме радва. Бих се радвал, че и Асен, другия ми внук, ще погледне към театъра... Но актьорската работа е тежка. Нека този, който не го знае, да го чуе. Защото изисква много пот, много безсънни нощи и много жертви, за да достигнеш до едно представление.
- Пожелавам Ви здраве, доброта и сбъдване на пиесата на Пинтър през 2008-ма година!
