Ако беше до мен в тази минута
от многоминутието на вечността,
щяхме да подслушваме песента
на птиците, накацали около нас,
но и щеше да видиш на живо
как облак безстрашно каца
върху короната на дърво
в събота следобед,
докато другите
блеят по навик
в екраните на
айфоните си
и дори не забелязват
как доближавам устни
до устните ти невиждани,
за да погаля кротко небцето,
небцето ти, за да опозная,
каква досадна, аполитична,
скучна романтика, нали...
