ВРАТА

Никой не ми подсказа
през коя врата да изляза.

Затова си останах още малко тук.
По-дълго от очакваното. Напук.

Запълвах си времето
като пишех стихове.

За лакътната ѝ става...
За сухожилията... Петите...
Понякога за гласните ѝ струни...

Човек запълва времето с какво ли не.

Никой не ме и предупреди,
че докато търся вратата
и остихотворявам нея,
сам ще се превърна
в авариен изход
за посърнали,
прегракнали,
изгладнели,
зажаднели,
бездомни

влюбени...

-