С ПОЛЪХ НА СТИХ

Хайде,
спри се вече
с тази твоя поезия.

Глътка въздух си остави.
Предай щафетата на друг.

Все ще се намери кой
да обозре с усет
необозримото
в хаотичното.

Да постави тихо
нещата на мястото им.

Да разследва кражбите
на време своевременно.

Да пощади от многословие.
Да бъде пощальон на думи.

Вземи си смени работата.

Дай шанс и на друг
да опише в стих
тичинките ѝ,
луничките,
ехото...

Дай шанс
и на някой друг
да изцеди плода
на мимолетното
върху устните ѝ,
пресъхнали
отдавна.

Не само ти
имаш правото
да я обладаеш
с полъх на стих.

Засрами се, човече, засрами...
Това твоето на нищо не прилича вече.

-