ЗА НИЩО НА СВЕТА

Прилошава ми
още като ми отсипеш
от молбата в очите ти.

Още докато съм
прекалено самоуверен,
прекалено облечен пред теб.

Прилошава ми от миглите ти,
от вероятността да ме пронижат.

От линиите на тялото ти,
които ми причиняват
непоносим глад.

От уравнението
с много неизвестни,
което не искам да реша
за нищо на света, за нищо на света.

-