понеделник, 3 март 2014 г.

ЗАТИШИЯ



1

Можеха да го познаят
по затишията.

Можеше да си мълчи
с часове, с дни, с месеци.

Ако не бяха затишията,
казваше си той,

никога нямаше
да мога да се разпозная,

но и никога нямаше
да мога да проговоря отново.


2

Той знаеше, че някъде там,
по ъглите на времето,
някой внимателно
колекционираше
затишията му.

Някой внимателно
ги разгадаваше
и побираше
в себе си.

Знаеше.
И беше спокоен.

Поне привидно.


3

Поредната война
беше на прага на историята.

Поредната властова перверзия на разюздали се
политически еднодневки на най-високо ниво
беше на път да съсипе стотици съдби,
да отнеме нечий живот.

Поредната война,
поредната.

А през това време
той се занимаваше със затишията си.

Няма си друга работа,
щеше да каже някой.

Какъв цинизъм само,
щеше да добави.

Но понякога
човек просто остава
само по затишие и нищо друго.

И няма смисъл
да се влиза в обяснителен режим.


...