Цял живот градеше репутация. Трупаше ли трупаше точки в личното си и
неприкосновено CV. Изкусно влизаше под кожата на този или онзи. Блъскаше
от сутрин до вечер, за да лъска имиджа си и да печели доверие, да гради
авторитет. Да произвежда сентенции, а ако се наложи и е потребно според
случая - и сензации за еднократна употреба.
Цял живот (пре)следваше
обществените настроения. За да е винаги в час и в топ новините. С всяка
следваща крачка ставаше все по-настървен и по-настървен. Услаждаше му се. Да му вярват. Да го гледат право в очите. Да им
подхвърля някое и друго обещание, някоя и друго фасулско (не философско)
и леснодостъпно обяснение за развитието на света. А понякога е някое и
друго удобно клише.
Порасна му работата. Замогна се. Наедря му банковата
сметка като банкова тайна. Нае си телохранители за свещените телеса.
Придоби мечтан статус. Под лупа започнаха да следят всяка негова дума,
всяка негова мимика. Влезе в устата на социолози, психолози,
общественици и журналисти. Влезе от раз и с решителни стъпки в историята
- разграден двор за всевъзможни. Верни до гроб последователи си намери.
И на избори тръгна да се явява.
Щеше да стане основен играч на
световната политическа сцена. Беше убеден в това. Имаше всички качества и
познанието да го постигне. Щеше да удари в земята разни ти му там
самозвани политически светила и да ги задмине. Книги за него щяха да се
пишат, цели научни трудове. Беше убеден. Наистина. Нищо, че и с просто
око можеха да се видят белите конци, с които беше съшит. Нищо, че беше
изкушение и мишена на всеки добър карикатурист. Той имаше харизма...
Наистина. Беше харизматична ПОЛИТИЧЕСКА ЕДНОДНЕВКА!
Та каква ли би била
Историята без упадъчните си и карикатурни образи, без отпадъчните си
води - запита се наум на 3 март един случаен наблюдател на смутното
време, в което целокупно живеем.
...
