НА МЕТЪР ОТ НАСТРЪХНАЛАТА МИ СЪВЕСТ*

Вървя по тротоара, посявайки сянката си.
Насреща ми - уличен книготърговец.

Държи в ръцете си съдбата
на кашон с книги втора ръка.

Дърпа конците на куп светове,
притихнали между пожълтелите страници.

Спирам се. Заравям поглед. 
Преглеждам. С ненаситно любопитство.

Смаян съм. Попадам на Фернанду Песоа.
"Книга на безпокойството". Книга на книгите.

Казвам му - прочетете тази книга, невероятна е.
Прочетете я, прочетете. Няма да сбъркате.

Той ми кимва. В знак на съгласие.
За миг си сменяме ролите.

Изведнъж зад гърба ми
една възрастна жена възбудено пита -
коя е тази книга, кажете ми, кажете...

Вторачила се е жадно в мен.
Ще ме изпие с поглед. 

Ще ме изпие...

Като взема пенсията 
ще си я купя, заканва се.

Ще си я купя, ще си я купя, 
звучи почти заплашително тя.

Ето тази, посочвам й,
стъписан от внезапното любопитство.

Миг по-късно старицата изчезва.

Дочувам някакво шумолене.
Зад гърба ми. Обръщам се...

Една прегърбена сянка
рови с двете си ръце в кофа за боклук.

Една прегърбена сянка
събира остатъците от нечий живот,
за да ги предаде на вторични суровини.

Една прегърбена сянка
на метър от книжната сергия.

Една прегърбена сянка
на метър от Фернанду Песоа.

Една прегърбена сянка
на метър от...

                           настръхналата ми съвест.




* по действителен случай


-