"Такъв е механизмът на цялата жива природа; дяволът, уви, е самата природа и изкушението е най-очевидното, най-постоянното, най-неизбежното условие за живот. Да живееш, значи във всеки миг да ти липсва нещо, да се променяш, за да го достигнеш, а оттам - да се стремиш отново да се наместиш в състоянието, в което нещо ще ти липсва. Ние живеем от неустойчивост, чрез неустойчивост, в неустойчивост: и всичко това е работа на Чувствителността - дяволския двигател на живота и на организираната жива материя. Какво по-изключително за проумяване и какво по-"поетично" за изобразяване от тази изначална сила, която е всичко за всеки от нас, която се отъждествява със самите нас, която ни движи, говори и се изразява чрез нас, превръща се в удоволствие, болка, нужда, отвращение, надежда, сила или слабост, разполага с ценностите, прави от нас ангели или зверове в зависимост от момента?"
Пол Валери, 1942 г.
Събуждаш се.
Строяваш в две редици
своите ангели.
И своите зверове.
Строяваш в две редици
своите ангели.
И своите зверове.
Инструктираш ги.
Както всеки ден.
Да се преброят
поименно.
Инструктираш ги.
Да не забравят
да си облекат предпазните жилетки.
Инструктираш ги.
Да се въоръжат.
До зъби.
Да не се отклоняват
от инструкциите.
До зъби.
Да не се отклоняват
от инструкциите.
Да бъдат в крачка.
Да не се отклоняват
и на милиметър.
Инструктираш ги.
Да не изневеряват
нито за миг на себе си.
Да са готови да превземат
още един ден от вечността.
Инструктираш ги...
И се сливаш
с невинното многолюдие.
-
