"...надявам се да
имате сърца. надявам се сърцата ви да имат сърца.
така или иначе в
момента плачете. отвътре навън или отвън навътре. едно от двете."
Росен Карамфилов
Не проявяваме съзидание, а зазидание. Зазидани сме. Зазидали сме сърцата си. Зазидали сме се зад собствената си врата, зад собствената си покварена и непристойна същност. Чужденеем си. Играем близост. Играем го човеци, но сме маймуни под прикритие. Безлични и неукротими консуматори на мига, на изтичащо между пръстите ни време. Зазидани сме в себичността си.
В безконтролното си и свирепо съществуване един през друг, не и един за друг. Зазидали сме се.
В леснодостъпната и звучна простащина, в която се самоизличаваме с необяснимо настървение. Това е зазидание, а не съзидание. Повтарям. Потретвам... Натъртвам. Зазиждаме се през всевъзможните изкушения на потребителската си самоличност. Заяждаме се. Гледаме се на кръв. Отстрани. Зад гърба. Захвърлили пъпната си връв в най-близкия мол. Но няма да се сетим да погалим някого с една добра дума, с една добра мисъл. Самозадоволяваме се с престъпна самодоволност. Самозадоволяваме се по всевъзможни начини. Но не си подаваме ръце. Не си подаваме мисли. Не си подаваме искреност. Не си подаваме топката. Не си подаваме, а се предаваме. Скъперничим. Съперничим. Перчим се. Разпродаваме на вятъра краткото си и лимитирано пребиваване. Не се зачитаме. Не се четем. Не се имаме. Зазиданието явно ни се услажда. Зазидани не носим отговорност за нито един погубен миг на този свят. Не носим отговор(ност) за никого и нищо. Не носим отговорите в себе си. Не се чувстваме отговорни. За нито една своя дума. За нито един ред. За нито едно свое премълчаване. Безсрамието ни е в това, че се срамуваме да плачем честно и открито. Било то отвътре навън, било то отвън навътре. И затова се разпадаме. Безпаметно. До последната клетка. Воюваме помежду си, а не с егото си - това е запазеното ни упражнение. На нас, зазидателите, опетнили честта, паметта, таланта и духовността на предците си.
И няма нужда да повтарям, да потретвам. Нито да натъртвам. Само публично потръпвам.
...
