„Безмълвната ми
разходка е непрекъснат разговор
и всички ние, къщи,
камъни, афиши и небе,
сме голямо
дружелюбно множество,
което се бута с думи
в голямото шествие на съдбата.”
Фернанду
Песоа,
из
„Книга на безпокойството”
Вървя си по пътя.
Пешеходя
шепнешком.
Шептящи
стъпки.
Шептящ
поглед.
Щептящо
тяло.
Нашепвам
се.
Някакви
хора ме пресрещат
с
шумните си тела.
Стъпват
шумно.
Пресрещат
ме с гласовете си.
Разстрелват
ме с погледи.
Спъвам
се.
В
гласове, в погледи...
Спъвам
се
във
високомерието им.
Някакви
хора ме отстрелват
с
безпардонната си (само)живост.
Оставам
по сянка.
И
така избутвам този ден.
По
сянка.
14-15 август 2013 г.
-
