СЪБУЖДАНЕ В НЯКОЛКО КАДЪРА

I

Събуждаш се рано сутрин.

Поглеждаш през прозореца.

И взривяваш пейзажа, 

в който образи, багри и внезапности

са се самонастанили удобно.

За да надникнеш отвъд.

За да разбереш как и откъде

пониква смисъла на съществуването,

на съществата, на същественото.

За да разбереш 
как и откъде изгрява волята за живот,

но и как и къде залязва тихомълком

изтощеното от власт нищо, 
началото и края на всичко.

Събуждаш се. Рано сутрин.
И поглеждаш. През прозореца.

 
II

Събуждаш се рано сутрин.

Измиваш си зъбите, очите.

Правиш си кафе. Отпиваш.

Отваряш "Книга на безпокойството" 

от Фернанду Песоа.

Вкопчваш се в думите.

Впиваш сетива

Опияняваш се.
Разсънваш меланхолията си.

И нещата си идват на мястото.

 
III

Събуждаш се рано сутрин. В пълен покой.
Без разбързали се нанякъде мисли.

Без онази настървеност на сърцето,

с която мнозина се нахвърлят 

като за последно върху живота,

за да изтощят до смърт 

захвърлените си души

в непредсказуемото

настояще.

Събуждаш се. Рано сутрин. В покой.  

В готовност да се разпаднеш... до корен.

 
IV

Събуждаш се. Сутрин.
Домашен. Неуверен и благ.

Готов да влезеш в диалог с безвремието,

което притежава всичките ти безсъния,

меланхолии, илюзии и утаени мисли.

Неправоспособен да шофираш.

Неспособен да печелиш кинти.

Но готов да благотвориш. Себе си.

14 август 2013 г.

-