I
Събуждаш се рано сутрин.
Поглеждаш през
прозореца.
И взривяваш
пейзажа,
в който образи, багри и внезапности
са се
самонастанили удобно.
За да надникнеш отвъд.
За да
разбереш как и откъде
пониква
смисъла на съществуването,
на
съществата, на същественото.
За да
разбереш
как и откъде изгрява волята за живот,
как и откъде изгрява волята за живот,
но и как и къде
залязва тихомълком
изтощеното от
власт нищо,
началото и края на всичко.
началото и края на всичко.
Събуждаш се. Рано сутрин.
И поглеждаш. През прозореца.
II
Събуждаш се рано сутрин.
Измиваш си зъбите, очите.
Правиш си
кафе. Отпиваш.
Отваряш "Книга на безпокойството"
от Фернанду
Песоа.
Вкопчваш се в думите.
Впиваш сетива
Опияняваш се.
Разсънваш меланхолията си.
И нещата си идват на мястото.
III
Събуждаш се рано сутрин. В пълен покой.
Без разбързали се нанякъде мисли.
Без онази
настървеност на сърцето,
с която мнозина
се нахвърлят
като за последно
върху живота,
за да изтощят до
смърт
захвърлените си
души
в
непредсказуемото
настояще.
Събуждаш се. Рано сутрин. В покой.
В готовност да се
разпаднеш... до корен.
IV
Събуждаш се. Сутрин.
Домашен. Неуверен и благ.
Готов да влезеш в диалог с безвремието,
което
притежава всичките ти
безсъния,
меланхолии,
илюзии и утаени мисли.
Неправоспособен да шофираш.
Неспособен да печелиш
кинти.
Но готов да благотвориш. Себе си.
14 август 2013 г.
-