Бегъл коментар. В един свят, в което всяко нещо се похабява ускорено, в свят на нетрайното, на бързата закуска, на поредната промоция, на поредната сензация, на поредната опаковка и поредната реклама, няма гарантирана нормалност, няма застраховка за никого и за нищо. Всичко подлежи на охулване, война на интерпретации, война на образи. В свят на информационни войни, на информационни димки... Живеенето става все по-бутафорно, все по-неясно, все по-необнадеждаващо. Очевидно е, че в съвременното ни консуматорско общество, обсебено от промоции и продуктово позициониране, и на политиците се гледа като на образ с определен срок на годност. Всеки пореден избор ще е свързан с навиците, придобити от консумативната култура, в която живеем. Всеки пореден политик ще ни се предлага на промоция, всяко политическо решение или идеи ще ни се предлага като на промоция. Всеки овластен ще бъде нещо като продуктово позициониран, предлагайки ни се в добра опаковка и като част от медийния пейзаж, в който сме се втренчили ежедневно. Колкото и мрачно да е да го констатирам, това е личното ми усещане. Вероятно след някоя и друга година да протестираш ще се превърне в обичайна практика, протестирането ще се сведе до лайф стайл, ще се рутинира, ще се превърне в задължителна част от публичния Спектакъл, който косвено, а не пряко ще влияе на процесите и на високомерието на Властта. Не знам. Вероятно правителствата в редица държави няма да изкарват цял мандат и ще се наложи да им съкратят срока за управление, а политиците ще се превръщат в хамали на повикване, в наемни работници и ще получават нещо като хонорар за добре свършена работа. Знае ли човек. Вероятно само президентската институция донякъде ще се окаже по-неуязвима от общественото мнение, от обществените настроения и нагласи, а държавният глава ще е бетониран на поста си поне за пет години от избирането си. Само предположения правя. Мимоходом.
-
