Но
зависи ли нещо от теб,
щом
си зависим от всичко,
чух
да рецитира веднъж
поетът
Румен Леонидов.
Ако
свободата и истината са наркотик,
то
аз съм наркозависим, казах си.
Неизлечимо
зависим,
неизлечимо,
повтарях си.
А
в свободното си,
но
и в несвободното си време
не
се срамувам да се инжектирам
с
малки дози свобода, с малки дози истина.
Не
се срамувам.
Не,
не се срамувам, казах си.
И
не се страхувам да раздавам
на
малки дози себе си.
Не
се страхувам.
Не,
не се страхувам, казах си.
Да
раздавам на малки дози от душата си.
Не
се срамувам. Не, не се
срамувам.
Да
раздавам, да раздавам, да
раздавам.
Да
си въобразявам, че въобще нещо зависи
от мен.
Не,
не се срамувам.
Не,
не се страхувам.
И
не се срамувам да се срамувам, казах си.
И
не се страхувам да се страхувам.
Нека ме мислят за наркозависим.
Нека ме мислят за наркодилър.
Нека, нека.
Нека,
нека.
Но
какъв наркотик тече в кръвта ми само.
И
как безсрамно, как безстрашно се раздавам.
На
малки дози,
на
малки дози,
на
малки дози.
-
