ПОГНУСАТА

"Отвъд печатните думи, отвъд страниците, е необходимо да се долавя нещо, което да не съществува, което да е над съществуването. Например събитие, което е немислимо да се случи, приключение. То би трябвало да е прекрасно, твърдо като стомана и да засрамва хората от съществуването им..."

Жан-Пол Сартр, "Погнусата"

Вярвам в казаното от Сартр. За мен лично точно това, което казва Сартр формулира силата и смисъла на поезията. Макар с вмъкнатото от мен да рискувам да извадя думите му от контекст. Това, което казва Сартр само в тези няколко реда побира вдъхновението ми да пиша стихове. 

Точно заради онова "отвъд" се изкушавам да се занимавам с писане. Влече ме точно онова "отвъд" страниците, точно онова "отвъд"-думие, което всъщност според мен е кръвта на поезията. Влече ме точно онова... отвъд-стишие. То ме кара да се чувствам същество, съществуващ. 

Писането на поезия е като дълбоко поемане на въздух. Като лична стратегия да изповядаш погнусата си от диктатурата на времето, от хорската суета, от моралния хаос и подвижните пясъци на местонахождението ти.


-